Доц. Наталия Чилингирова е началник на клиниката по медицинска онкология

 

Доц. Наталия Чилингирова е шеф на клиниката по здравна онкология във високотехнологичния болничен комплекс. Защитава дисертация в региона на лекуването на карцинома на белия дроб, като създава нови подходи за персонализирано лекуване с акцент върху генетичните аспекти. Специализира в Швейцария и Австрия, минава сполучливо редица интернационалните образования и онкологични семинари в едни от най-реномираните международни научни центрове като MSKCC в Съединени американски щати. Член е на български и интернационалните научни сдружения – ESMO, ASCO и други Автор е на над 45 научни труда в български и интернационалните сборници и списания. 
-->
Когато става дума за онкологични болести, множеството от нас си показват пациенти в доста напреднала, нормално пенсионна възраст, които дълги години са били изложени на въздействието на нездравословни фактори – в персоналния и професионалния живот. Скорошни епидемиологични данни от страни от Европейския съюз и Съединени американски щати за последните 2-3 десетилетия демонстрират тревожна постоянна наклонност за повишаване на броя на онкоболните в надалеч по-млада възраст – така наречен рак при юноши и млади възрастни (AYA). Тревогата не е единствено здравна и научна, а и обществена и икономическа.

Това са хората на възраст сред 15 и 39 години (по формулировка, юношеството обгръща тийнейджърските години, а млади възрастни са хората през третата и четвъртата декада от живота), които съгласно популационни данни обгръщат почти 40% от международното население.

След плавното повишаване на броя на новодиагностицираните случаи на рак при AYA в последните десетилетия, сега (2023 г.) тези пациенти съставляват към 4% от всички нови случаи на онкологични болести в страните с висок обществен и стопански стандарт. Това значи пораждане на нови 50 000-70 000 случая на рак при AYA в Европа годишно (според EUROCARE-5). Добрата вест е, че смъртността от рак в тази възрастова група не следва наклонността на заболеваемостта. Петгодишната преживяемост в Европа при най-често срещаните тумори е към 87% (изчислена за 30 187 онкологични пациенти, лекувани в интервала 1994-2002 година, съгласно данните от 83 ракови регистъра в 23 европейски държави). За страдание, България е измежду страните от Европейски Съюз с най-негативни индикатори в тази категория, с една от най-високите стойности на смъртност при AYA в Европа (ок. 11 на 100 000).

Тези епидемиологични данни варират доста според от онкологичното заболяване, като не всички типове рак зачестяват при по-младите човеци. Най-значимо нарастване при AYA се следи при рака на гърдата, щитовидната жлеза, простатата, тестисите, кожния меланом и до известна степен – колоректалния карцином и рака на бъбрека. Наблюдават се и обилни разлики в интензивността на повишаване на заболеваемостта и смъртността от другите типове рак при младежи, според от социалноикономическото равнище на развиване на страната, като най-значими промени се следят в „ най-напредналите “ страни, при които процесът на икономическо развиване е почнал най-отдавна (напр. Съединени американски щати и Западна Европа).





Възниква въпросът каква е повода за тези епидемиологични промени в заболеваемостта. Несъмнено, значително значение има бързото развиване на медицината, което разрешава въвеждането на все по-чувствителни и всеобщи скринингови механизми за ранно идентифициране на рака. Но е ясно, че основна роля има и излагането на индивида на въздействието на нови и по-интензивно въздействащи нездравословни фактори (т.нар. експозиция на рискови фактори) в последните десетилетия. Освен това, развиването на рака в млада възраст демонстрира още и че въздействието на тези рискови фактори е почнало доста рано през живота на индивида – още в бебешка и детска възраст, даже и по време на вътреутробното развиване. Такива рискови фактори са свързани освен с трагичните екологични промени, само че и с нездравословния метод на живот – промени в диетата, уседналост, затлъстяване, неконтролируем банкет на химични вещества – от хранителни добавки и алкохол до антибиотици и опиати. Всичко това влияе на генетичната информация на клетките по един нов метод и основава така наречен клетъчна генетична сензитивност.

Точна оценка на степента на въздействие на обособените експозиции към момента не може да се даде, защото подобен разбор изисква съществуване на данни за доста дълъг интервал от време, с доста подробна епидемиологична информация от редица страни по целия свят. Провеждането на проспективни кохортни изследвания със специфични технологии за биобанкиране и събиране на данни изисква обилни финансови, лични и механически запаси. Вероятно взривът на развиване на технологиите, основани на изкуствения разсъдък, ще форсира и улесни този разбор.

Значението на сходно изследване е доста значимо, а събирането на данни –необходимо. Нарастването на онкологичните болести в млада възраст ще има извънредно сериозни стопански резултати в бъдеще. Затова научните разбори би трябвало да бъдат алармиращ сигнал към всички страни за ориентиране на средства и старания в ограниченията против тревожното подмладяване на рака. Младите хора не са обект на класическите скринингови стратегии и даже при съмнителни признаци (напр. тежка обща изнемощялост, главоболие, увеличени лимфни възли, загуба на тегло и др.) нормално не се мисли за онкологично заболяване и признаците не се доизясняват. Така диагнозата постоянно се слага мъчно и не в точния момент. Стресовият и натоварен метод на живот (натоварени стратегии в учебно заведение и университета, отговорности на работното място, амбициозното предприемачество) водят до неглижиране на признаци и от страна на пациента. Според изследванията младите по принцип имат податливост да не оповестяват някои недоволства, да вземем за пример свързани с репродуктивната система (аменорея, тестикуларна маса и др.). Още повече, изцяло особеното, по-агресивно биологично държание на туморите в тази група в допълнение усложняват картината. Изправени сме пред парадокса, че във век, в който най-ефективните средства и тактики за битка с рака са предварителната защита и ранната диагностика, поражда една нова група от популацията, при която ще лекуваме напреднали стадии на болестта с голям брой тежки затруднения. Лечението на раковите болести в късен етап е обвързвано със доста по-лоша прогноза, по-малка преживяемост, само че и постоянно – доста инвалидизиране. При онкологичните болести на AYA има редица провокации, свързани и със загуба на самостоятелност, спиране на образованието или професионалното развиване, промени във физиката, въздействие върху половото съзряване, фертилитет, фамилни проблеми, изолираност, битка против и примирие с диагнозата, както мъчно поддържане на вярата за изцеление. Влияние оказват и измененията във възприемането на физическия облик, по този начин значим за самочувствието и обществената интеграция в тази възраст.

Своеобразната „ зараза “ от онкологични болести в работоспособна възраст ще докара до по-тежки обществени и стопански последствия на фона на застарялото население в развитите страни. Тази млада част от обществото или ще бъде възпрепятствана да се върне на работа за дълги интервали от време, или в никакъв случай няма да може да е изцяло работоспособна или изобщо да работи още веднъж.

С повишение на възрастта за фамилно обмисляне в третата и четвъртата декада от живота индивидите с рак в млада възраст няма да имат и шанса да основат поколение или заради болестта си, или заради лекуването му (например вследствие на кардиотоксичност и инфертилитет като израз на късна токсичност от извършената по-рано терапия).

Изясняването на молекулярната биология на туморите и въвеждането на новаторски лечебни подходи при тези пациенти също е предизвикателство, защото данните от клинични изследвания при тях са нищожни (само 10% от юношите в Съединени американски щати вземат участие в клинични изследвания, NCI) и в следствие научният, лечебният и диагностичният  напредък е извънредно муден.

Данните от ретроспективни изследвания сочат, че резултатите от лекуването в тази (както и в другите) възрастови групи са доста по-добри, когато лекуването се организира в референтен център с мултидисциплинарен екип с опит. Предвид спецификата на психична обремененост е нужна квалифицирана, индивидуализирана психическа поддръжка от експерти със характерни отзивчиви умения. Повишаването на осведомеността по отношение на „ епидемията “ от рак с ранно начало и подобряването на качеството на живот на тези пациенти би трябвало да бъдат непосредствени цели и цели на бъдещите здравни политики. Това ще понижи тежестта на диагнозата както на самостоятелно равнище, по този начин и за обществото и за икономическата система, защото ще се концентрира  върху работоспособните хора, които са мотор на икономическия напредък.